Едва 656 са психиатрите в България. Това сочат данните от публикация

Едва 656 са психиатрите в България. Това сочат данните от обява в интернет страницата на Националния статистически институт (НСИ).

На 31.12.2022 г. броят на лекарите е 29 599.С ай-голям брой са експертите по дентална медицина - 7602. Най-висока е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари - 6.0 на 10 хиляди души от популацията. Следват кардиолозите - 2.9, акушер-гинеколозите - 2.7, лекарите по анестезиология и интензивно лекуване - 2.7, хирурзите - 2.3, лекарите по педиатрия и по нервни заболявания - по 2.2, лекарите по незабавна медицина - 1.9 на 10 хиляди души от популацията, и така нататък

По области по-висока осигуреност от междинната за страната има в Плевен, София (столица), Пловдив и Варна. Броят на популацията на един доктор за обсъждания интервал е 218 души. Броят на медицинските експерти по здравни грижи е 44 493, като осигуреността с този тип фрагменти е 69.0 на 10 хиляди души от популацията.

81.4 е осигуреността с кревати в лечебните заведения на 10 000 души от популацията. Тя е най-висока в лечебните заведения за интензивно лекуване - 57.1 на 10 хиляди души. От тях най-висока е осигуреността с лечебни кревати - 26.7 на 10 хиляди души. Осигуреността с хирургични кревати е 15.6, с педиатрични - 6.7, с акушеро-гинекологични - 5.0 на 10 хиляди души. От лечебните кревати най-висока е осигуреността с кревати нервни заболявания - 5.0, и кардиология - 4.5, а от хирургичните кревати най-висока е осигуреността с леглата за хирургия - 5.2, и ортопедия и травматология - 3.2 на 10 хиляди души. Осигуреността с кревати за рехабилитация е 11.1, с психиатрични кревати - 4.5, а с кревати за дълготрайни грижи - 3.0 на 10 хиляди души. Осигуреността с места за временен престой е 3.5 на 10 хиляди души от популацията.

По области осигуреността с легла в лечебните заведения варира в необятни граници - от 40.0 на 10 хиляди души от популацията в област Перник до 118.5 на 10 хиляди души в област Плевен. Други области с по-висок от междинния за страната индикатор са Смолян, Пловдив, Габрово, Пазарджик, Кюстендил, Русе, Ловеч, Монтана, София (столица), Бургас и Стара Загора. Към 31.12.2022 г. броят на детските ясли е 835 с 33 193 места. В края на 2022 година в тях има 30 554 деца.

Към 31 декември 2022 година в България действат 319 лечебни заведения (публични и частни) с 52 462 кревати. От тях 179 са многофункционални лечебни заведения, които разполагат с 38 144 кревати. Специализираните лечебни заведения 140. 70 от тях са за интензивно лекуване, за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 17, а за рехабилитация - 37.

От Национален статистически институт не регистрират смяна в броя на психиатричните лечебни заведения, който си остава 12. 2 082 са леглата в тях.

До края на предходната година в страната действат 3 центъра за кожно-венерически болести. Комплексните онкологични лечебни заведения пък са 7. Пак до същия интервал броят на лечебните заведения за извънболнична помощ е 2 172. С максимален брой тук са медико-диагностичните и медико-техническите лаборатори - 1 172. Медицинските центрове са 176, а диагностично-консултативните центрове - 111. Денталните центрове са 64, до момента в който медико-денталните - 60.

Припомняме, че в края на октомври предходната година Министерство на здравеопазването предложи да бъде въведен мораториум върху разкриването на нови лечебни заведения. Тогава предлагането на здравния министър проф. Христо Хинков не беше ненадейно, като той даде поръчка за това още при първите си изяви като министър.

Текстовете предвиждаха до май 2024 година да не се позволява основаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и сложни онкологични центрове, както и разрешаването на нови медицински дейности на съществуващи лечебни заведения и онкологични центрове. До тогава държавното управление би трябвало да утвърди обновена Национална здравна карта (НЗК). Действащата национална здравна карта е от 2018 г.